Обща информация

Държавно горско стопанство Ивайловград обхваща най-ниските разклонения на източните Родопи, там където държавната граница с Република Гърция сменя посоката си на север. Предствавлява един голям горски комплекс, прекъсван от различни по големина голи площи – земи от селскостопанския фонд. Територията му включва водосбора на язовир Ивайловград, част от водосбора на Бяла река в горното и средното му течение, и част от водсбора на Луда река, там където тя служи за държавна граница.
Територията на Д Г С е с форма на неправилен многоъгълник с размери по диагонала северозапад – югоизток 38 км. и по диагонала североизток-югозапад 37 км.
Разликите в надморските височини в района на Д Г С са сравнително големи. Най-високата точка е 842.2 м. Н.в. в подотдел 22-з, а най-ниската е 70.5м н.в.
Превишението между най-ниската и най-високата точка е 717.7м, което създава условия за растително разнообразие.
От цялата площ на Д Г С 51650.8 ха, залесена е 47617.1 ха /92.2%/, незаленена дървопроизводителна е 664.4ха/1.3%/и недървопроизводителна е 3369.3 ха/6.5%/.
От залесената площ 41107.1 ха/79.6%/ са гори с естествен произход, а 6510.0 ха /12.6%/ са култури. Общата площ на стопанството е 51650.8 ха.
Естествената растителност е предимно от издънкови чисти и смесени насаждения от благун, зимен дъб, цер и космат дъб, в състава на които участват келявия габър, мъждряна, клена и др.
В резултат на извършените голи сечи и сечи за реконструкция са създадени култури от бял и черен бор, атласки кедър.
От храстите най-голямо разпространение има хвойната, която заема обширни пространства, както на открити площи, така и под склопа на насажденията. Тя, както и споменатия по-горе келяв габър, също затруднява естественото възобновяване на насажденията.



Характерни представители на фауната, имащи пряко или косвено значение за развитието на ловното стопанство в района на ДГС – Ивайловград от клас бозайници са: сърна, дива свиня, заек, катерица, вълк, чакал, лисица, дива котка, белка, черен пор, язовец, невестулка, видра.
От клас птици: гривек, гургулица, гугутка, тракийски кеклик, полска яребица.
От разред Дневни грабливи – голям ястреб, малък ястреб врабчар, обикновен мишелов, обикновенна ветрушка, белоглав лешояд и черен лешояд.
Годишното ползване е 43857 м3 /ст. маса с клони/.